За или против технологиите?

Дали съм за или против технологиите? Чуйте моите истории, които ще разгледат въпроса от двете гледни точки, и преценете сами.

Против технологиите

Благодарение на проект по „Еразъм+“ имах възможността да прекарам 10 дни в Литва. Никога не бях ходила там, не бях и много запозната с живота там. Беше ми изключително интересно да разбера повече за хората, за храната и за културата. Пътувах от България със самолет. На летището в столицата на родината ми – София, се запознах с останалите участници от България. Бяхме общо осем младежа. Групичката се състоеше и от момичета и от момчета като шестима от тях бяха непълнолетни. Най-големите бяхме аз (на 21 години) и едно момче – Дани (на 19 години).

Кацнахме в столицата на Литва – Вилнюс (Vilnius). Наистина прекрасен град. Докато се разхождахме из него попаднахме на един площад, където имаше музика на живо. В този момент на сцената се вихреха една група от Беларус, наречена Nuteki. Музиката ни хареса много. Така прекарахме там няколко часа.

Nuteki – рок група от Беларус

Nuteki – рок група от Беларус

По залез-слънце небето се изпълни със всякакви разноцветни въздушни балони – червени, зелени, жълти, шарени… Бяха около тридесетина на брой и се рееха спокойно и волно сред удивително красивото небе. Ярко-червеният огнен слънчев диск бавно се скриваше зад хоризонта. Залязващото слънце сякаш беше дало знак на някой невидим художник да докосне небето с магическата си четка и да го обагри със запленяващи цветове. Бяхме като хипнотизирани. Наслаждавахме се на зашемятяващата гледка и сякаш се бяхме потопили в един по-цветен и вълнуващ свят. Явно литовците имаха някакво събитие и ние се оказахме на точното място в точния момент. Танцувахме сред тълпа от готини хора, под звуците на невероятна музика, а над се разиграваше хипнотизиращо красив спектакъл. Почувствахме се все едно сме с някоя приказка.

След това хванахме автобуса от Вилнюс за Мариямполе. Това беше нашата крайна дестинация. Мариямполе (Marijampolė) е по-малък град в югозападна Литва, където участници от четири различни страни (България, Турция, Румъния и Литва) щяхме да се съберем. Щяха да ни учат как се пишат правилно автобиографии и мотивационни писма, щяхме да разиграем различни сценки от интервюта за работа и да ни научат как да се представим като перфектните кандидати за позицията, която искаме. Общо взето все полезни неща за младежи като нас.

Мариямполе, Литва (Marijampolė, Lithuania)

Пристигнахме в градчето. Население – 34 975 души. Направи ми впечатление, че като вървиш по улиците е твърде спокойно. Не се срещаш с много хора, улиците са изключително чисти и запазени, парковете – поддържани. Интересното беше, че трудно можеш да откриеш някакви магазини и заведения. От мотела, в който бяхме отседнали, трябваше да вървим из града 20 минути, за да можем да стигнем до най-близкия магазин. Бях развълнувана и нямах търпение да обиколя градчето и да го разгледам. Преминавахме площади, паметници, църкви, и разбира се, си правихме снимки. Разходихме се и сред невероятно красивия парк с прекрасно име „Паркът на поезията“ (Poezijos parkas).

Тишина, спокойствие, птички пеят. Макар, че беше краят на юни месец се носеше лек и свеж аромат на липа. Лятото тази година беше закъсняло. Въздухът беше толкова чист. Дишам и не мога да му се наситя. Да дойда на това прекрасно място беше уникална възможност да избягам от големия мръсен и пренаселен град с ужасен трафик, в който живея. А Мариямполе наистина е красиво градче, изпълнено със зеленина, природа и спокойствие.


Това, което ми направи лошо впечатление, обаче, бяха някои от моите сънародници. Разхождаме се из Литва, а тези млади момчета и момичета не просто си правеха снимки за спомен (в което няма нищо лошо). Някои от тях бяха толкова обсебени от тази тогава набираща скорост социална мрежа в България – Инстаграм, че си беше мъчение. Постоянно се снимаха, само за да публикуват своите снимки и да се похвалят в интернет, че са в друга държава. От едното място на другото, вместо да се насладят на разходката, те обработваха снимките си с филтри, пишеха интересни описания, тагваха се. Толкова свързани със своите последователи в Инстаграм, но толкова далеч от реалния свят.


Това ме кара да се запитам – какво разбраха от цялата работа, че са отишли в друга държава? Какво разбраха от разходката в този невероятен парк? Симулират в интернет, че са щастливи, но в реалността те бяха вторачени в някакъв екран. Тогава успях да видя отстрани колко абсурдно е всичко. Аз, нямайки Инстаграм (където някои от българите прекарваха почти цялото си време), дори ми беше трудно да общувам с тях.

Като човек, който си пада по-старомоден (доколкото новото време позволя), изобщо и нямах желание да се нагърбвам с безсмислената задача да се грижа за още един акаунт. Facebook ми стигаше – и без това той успяваше да ми открадне достатъчно от от свободното време. Знаете как е. Уж само да си провериш съобщенията и докато се усетиш, вече си прекарал един час и повече, взирайки се в телефона. Пристрастяващо си е.

Не бяха само българите, а като цяло повечето младежи на проекта бяха така. Вместо хората да си го направят забавно (и не че задачите не бяха толкова интересни), но когато всички са забити в своите телефони и “уж“ свързани с хората в дигиталното пространство, те не са незаинтересовани за това, което се случва около тях.

Вие имали ли подобни ситуации, в които например излизате с приятели и те прекарват повече време „забити“ в телефоните, вместо да си говорят с вас? Споделете ми как ви е накарало да се почувствате.

За технологиите

От друга страна технологиите могат страшно много да ни помогнат във всекидневния живот. Независимо дали става въпрос да се ориентираме къде се намираме в Литва или където и да е по света (използвайки своя GPS), дали да се чуем с наши познати по телефона, да проверим какво ще е времето днес или да си платим сметките онлайн чрез приложение за мобилно плащане.

ВИДЕО

Това се случва постоянно на мен и моите приятели. Уж във времето, когато не си на работа, трябва да си починеш, а всъщност, си зает да свършиш толкова много други задачи. Вместо да се насладиш пълноценно на почивката и на времето, прекарано с другите хора, ти си пак затрупан с работа. В такъв момент технологиите могат да ти помогнат да направиш нещата по-бързо и лесно и да спестиш време.

Какво ни очаква в бъдеще?

Технологиите стават все по-голяма част от живота ни. С всеки ден се развиват все повече. Дотолкова, че например съвсем скоро се очаква и самоуправляемите коли да са част от уличната картина. Много от професиите в бъдеще ще бъдат заменени от роботи. Изкуственият интелект ще замени много от нещата, които правим, и така ще имаме повече свободно време. Факт е, че следващото поколение високоскоростни мобилни данни, известни като 5G, бавно но сигурно също си проправят път в живота ни. И още какво ли не като биотехнологии, нанотехнологии, „умни“ битови уреди. Твърди се, че до 2050 година управлението на устройства само с мисли ще е факт. Както и че в момента сме вторачени в своите телефони, но след 20 години, с това темпо на развитие на технологиите, дигиталното ще се разтвори в нас (чрез нанотехнологиите) и около нас – в сгради, в колите, в дрехите ни, на пейките в парка. Твърди се, че и те вече няма да са във фокуса на вниманието ни, а ще бъдат навсякъде около нас и достъпни, когато ни потрябват. Това ще е защото акцентът ще бъде насочен върху „облачните“ услуги, до които ще имаме достъп, когато пожелаем, и така фокусът ще се измести от устройствата ни в джобовете.

Какво можем да направим?

Трябва да сме умни и да се погрижим да използваме технологиите така, че да ни помогнат, а не да ни вредят. Независимо какво ни готви бъдещето, ние трябва да използваме настоящето разумно. Да го оползотворим така, че да намираме достатъчно време за семейството и приятелите си. Както и за това да се развиваме като личности и да можем да се насладим на природата, която ни заобикаля и на животът, който кипи около нас. Не да бъдем забити в екраните на телефоните, а наистина да бъдем част от случващото се около нас. Да бъдем част от това, което ние наричаме живот.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *