Свят с по-малко техлоногии

Можете ли да се досетите кое прави света такъв? Хипер-свързан. Разбира се, че интернет. Неуспорим факт е, че днешно време всеки го използва ежедневно и за почти всичко. За пазаруване, за свързване с други хора, по работа, за забавление и за каквото още се сетите.

Не ме разбирайте погрешно. Интернет има много предимства. Не мога да отрека колко по-лесно ми е да пазарувам онлайн, да си платя сметките чрез телефона, или да проведа видеоразговор в Zoom например с мой близък, който не мога да видя от години, защото поради нашите „твърде задоволителни“ заплати в България, масово приятелите ми избягаха да работят в чужбина.

Замислете се, обаче, в резултат на това, колко време реално прекарвате на ден пред екраните на компютъра или на телефона. Два? Три? Пет часа на ден? Можете ли да пресметнете колко от времето, което сте прекарали в интернет, извършвайки безсмислени дейности, можехте да инвестирате в това да прочетете онази книга за здравословно хранене, която отдавна събира прах на рафта, да покарате колело или да се разходите сред природата? И не, нямам предвид да отидете в гората и отново да се вторачите в телефона. Което ми напомня на една история.

Райско кътче в Унгария

Замъка Болдокю Вара (Boldogkő várа) в селцето Болдокюварая, Унгария

Бях на 20 години. Отвори ми се уникалната възможност да попътувам и да прекарам две седмици в Унгария. Бях отишла по програмите на „Еразъм +“. Бяхме във едно малко и очарователно селце с не толкова лесно за произнасяне име – Болдокюварая (Boldogkőváralja). Там живееха толкова малко жители, че когато вървиш по улиците през деня, е цяло събитие да срещнеш някого.

Селцето Болдокюварая (Boldogkőváralja), Унгария

Още по-малко вероятно е това да ти се случи вечер – няма заведения и ресторанти. В цялото село има 2 малки магазинчета. Самото селце е заобиколено от ниви и долини и е буквално разположено на средата на нищото. Най-близките градове са на километри от него.

Замъка Болдокю Вара (Boldogkő várа) в селцето Болдокюварая, Унгария

Толкова е тихо и спокойно, че чак е нереално. И точно в средата на нищото, близо до селцето на скалата Бодок, се издига величественият замък Болдокю Вара (Boldogkő várа), който е дал и името на самото селце. Когато си там, се чувстваш все едно си като в някоя приказка. Наричат го още „Блажен замък“. За пръв път името на замъка е споменато на харта от 1282г. Той сам по себе си има забележителна история. Но нека не се отклоняваме. На това очарователно място, далеч от всякакви градове, коли и навалици можеш наистина да усетиш красотата от живота.

Невероятните хора

Там срещнах чудесни хора. Целият проект беше съставен от 35 човека от различни нации на възраст между 16 и 26 години – унгарци, румънци, турци, македонци, гърци и разбира се ние, българите.

Правило номер 1 – без телефони. Започвахме нашите дейности в 10ч. сутринта и приключвахме в 23ч. вечерта, разбира се с почивки за храна. Бяхме супер заети с всякакви проекти, свързани с със това как да се справим със световния мир, с расизма, с корупцията, за това как да бъдем толерантни един към друг, да си помагаме, да сме единни. Това преживяване много ме обогати и ми помогна да успея да видя света от различни гледни точки.

Прекарвахме цял ден заедно и това да работим върху нещо, което беше по-голямо от всички ни, много ни сближи. Толкова бяхме отдадени на това, което правихме, че всичко друго изглеждаше малко и незначително.

Освен това много се забавлявахме.

Когато не си постоянно вторачен в телефона, можеш наистина да обърнеш внимание на хората около теб. Звучи абсурдно и невероятно, но за тези 2 седмици заедно с тези 35 човека станахме като семейство. Дори повечето плакахме при раздялата.

Ето на това му се казва преживяване на 99% в реалния свят. Участниците до такава степен бяхме отдадени на настоящето, на хората около нас и над това, върху което работим, че телефоните и целия този свят зад екраните бяха тотално забравени. Аз лично го зарязвах в стаята си и го използвах единствено, когато трябваше да се чуя с родителите ми или да си настроя алармата за следващия ден. За мен две седмици без телефон беше все едно да преоткрия нов свят.

Вие колко време можете да изкарате без телефона си и имали ли сте такива периоди, през които да не го използвате? Как се чувствахте вие?

Бъдете умни

Забравили сме как да се насладим на околния свят. Постоянно скролваме, вторачени в малките екрани. Може би така се чувстваме ползотворни, а всъщност това е много далеч от истината. Използвайте телефоните си доколкото е необходимо – за GPS-а, за да намерите някоя локация, да прочетете нещо полезно за нещо, което наистина се интересувате в сайта за блогъри „Походът“ или да си платите в магазина на ПОС терминала с телефона чрез мобилното приложение.

Но през останалото време – призовавам ви – вдигнете погледа си от екраните си! Огледайте се наоколо. Не губете времето си с глупости. То е безценно. Подарете го на себе си и на близките си. Светът може да е едно прекрасно място. Въпросът е какъв ние ще си го направим!

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *